В споделеното пространство на Есенните изложби

входно ниво
Емблематични сгради и паметници на културата в града попадат в интерактивно входно ниво
02/09/2022
Къде може да откриете Нула32?
08/09/2022

В споделеното пространство на Есенните изложби

Споделено пространство

Свикнали сме да гледаме на Националните есенни изложби като на престижен форум за съвременно българско изкуство и той със сигурност е такъв. Но има и още нещо, една друга перспектива, която понякога остава скрита зад вълнението и есенния въздух. Преди да пристъпим прага на изложбите, преди да се запознаем с артистите и преди погледът ни да попадне върху произведенията им, се срещаме с това, което сякаш е най-важно – съединителната тъкан на изкуството. Това е онази невидима, непроследима за окото нишка на мисълта, която свързва всичко – място и време, автори и творби, куратор и публика.

„Споделено пространство“ е темата, която кураторът на Есенните изложби проф. Галина Лардева избира за 65-то издание на форума. В интимен план споделеното пространство извиква идеята за другия, за среща, за отсрещност и общуване, в които откриваме и утвърждаваме себе си. В силно урбанизираното ни съвремие обаче споделеността не носи непременно близост, а близостта не изисква да споделяме едни и същи пространства.

„Живеем в изключително турбулентно време, в световен и в личен план. Време, в което образованието, културата и човешките добродетели трябва да се отбраняват буквално и преносно. „Споделено пространство“ е интимно, специално, диалогично и много лично.“, споделя Галина Лардева на откриването на Есенните изложби. Творбите на деветимата автори (Ангеларий Димитров, Анжела Терзиева, Атанас Ташев, Валентин Митев, Дарина Цурева, Карина Попова, Николина Джановска, Петър Чиновски и Русен Дойков) отразяват различните погледи върху темата на езика на живописта, графиката, фотографията и скулптурата.

Ангеларий Димитров, Battleground, 2022, 140 x 160 см, акрилни бои, платно

Живописта на тазгодишното издание е представена от Ангеларий Димитров, Анжела Терзиева и Атанас Ташев. Платната на тримата художници са изпълнени със силно контрастни цветове и макар че в тях не липсват човешки фигури или елементи от градския пейзаж, пространството е споделено само физически. Картините на Димитров преплитат познатото ни чувство за цифровизация с постапокалиптични елементи, които изглеждат зловещо реални. Отчуждението и самотата, разкъсаната материя на пространството и пикселите, които изтриват части от композицията поставят под въпрос същността на истински споделеното. Отличителна черта на картините е смесването на сцени от ежедневието с необичайни елементи от света на технологиите, които повдигат един от основните въпроси на 21. век – дали технологиите ни свързват или разделят. В платната на Ташев се отличава засилената експресивност на мазките. Представените градски сцени отново са споделени само физически, в тях липсва общуването с другия.

Експресивността на образа достига най-голяма наситеност при Анжела Терзиева. В част от платната си от серията „Пленено детство“ Терзиева представя споделеното пространство на детски площадки или моментите на игра. В картините се отличава споделеността на спомена, допълнен от размитите образи и големите цветни пространства. Размитите фигури и контури, които напомнят на колаж върху празните цветни блокове, делят пространството с внушението за откъснатост и самота.

Анжела Терзиева, Защитена среда, 2016, 120 x 170 см, маслени бои, платно

Двама артисти с много различни подходи представят графиката – Дарина Цурева, Николина Джановска. Дарина Цурева участва в Националните есенни изложби за втори път, като на сегашното издание представя гравюри върху стъкло. Фигурите запазват целостта на образа въпреки абстрактността на линиите. Прозрачното стъкло позволява на наблюдателя да сподели пространството със самия образ. Николина Джановска също подхожда нестандартно към избора на материали. Тя представя линогравюра върху текстил, както и няколко отпечатъка върху хартия. Мащабните по размер отпечатъци са част от графичния цикъл „Моите кутии за спомени“, в които споделеността се намира от двете страни на кутията.

Макар и графѝк, Петър Чиновски надминава границите на традиционното и участва в изложбите с произведения, които обединяват МДФ, хартия и втвърден акрилен грунд. Опростяването на образа до елементи, които напомнят на географски карти и сателитни снимки, отдалечава наблюдателя от обичайната гледна точка на споделеното. Неочаквано дистанцията, която езикът на образите носи, сближава реалния и имагинерния свят. Произведенията на Чиновски извикват чувството за физическо разстояние, но и асоциативна близост между субект и обект.

Петър Чиновски, Semi-permeable membrane I, 2022, хартия, МДФ, 90 х 50 см

Карина Попова засяга темата за споделеното пространство през обектива на фотографията. Границата между фотография и живопис изчезва между наслагването на образите и размиването на контурите. Самотните лодки и морски брегове продължават линията на отчужденост и привидна споделеност. Корабите и лодките са свързващото звено между две точки, което преминава дълбокото пространство на морето, за да пресене човека от другата страна.

Валентин Митев и Русен Дойков са скулпторите, които участват в „Споделено пространство“. Митев представя произведения изработени от дърво и метал. Меките, пластични и естествени форми на дървото, което сякаш се разлива, контрастират с твърдостта на метала. Така между отделните елементи на композицията се създава двойственост, но и неизменна цялост. От друга страна, творбите, които Русен Дойков представя, са коренно различни. Комбинацията между стомана и промишлен акрил, ярките цветове и оловното сиво, наред с правите ъгли и меките извивки разглеждат споделеното пространство като място, където противоположностите се срещат.

Валентин Митев, Серия „Три пъти за щастие“, Провал II, 2021, 180 х 60 х 80, дърво, метал

И тази година деветимата участници в Националните есенни изложби придават различен смисъл на темата, която обединява форума. Точно тук се крие пълната сила на изданието – да бъде споделено пространство, където се срещат множеството тълкувания на света около нас.

Карина Попова, Серия The boats from my art diary, 2022, 70 х 50, фотография

Националните есенни изложби могат да бъдат разгледани в Балабановата къща, къща „Хиндлиян“ и къща „Мексиканско изкуство“ до 30 септември. На 17 септември от 11:00 ч. ще се проведе обиколка на изложбите с водач проф. Галина Лардева. Маршрутът ще представи творбите на участниците в тазгодишното издание на Есенните изложби.


Фотография © Петър Петров, Ичо Динков

Камелия Гарева
Камелия Гарева
Филолог, меломан, фланьор, колоездач и любител художник в търсене на себе си. Когато се присъединява към екипа на Нула32, Камелия дори не подозира колко голяма загадка ще се окаже родният ѝ Пловдив. Сега мечтае един ден да успее да го превъплъти в езика на думите, а дотогава я намираме заровила нос в книгите.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.