Писане в минало време във „Вечерна сватба“ на Иван Станков

Моника Драмалиева
Моника Драмалиева
16/03/2022
Завръщане 2
Завръщане в Пловдив, без никой да ви пита
17/03/2022

Писане в минало време във „Вечерна сватба“ на Иван Станков

Вечерна сватба

„Вечерна сватба“ е компетентно написана книга, но понеже Станков е предпочел да се разходи по улиците на една отминала епоха, вместо да потърси тревогите на днешния ден, губи актуалност и се усеща като носталгична въздишка по миналото.

„Вечерна сватба“ на Иван Станков е книга за любовта, която по думите на автора, е сборник с разкази от други времена. Отпреди сто години, ако трябва да сме точни, ситуирани някъде покрай Дунав, предимно в Русе. Подозрението за деривативна книга – с прочетени сюжети и до болка познат трагически патос, е напълно оправдано. Станков е писател, който прекарва време предимно в изучаване на български автори, тъй като е професор по българска литература във Великотърновския университет, автор на монографии върху Йордан Йовков, Асен Разцветников, Димитър Талев и др. Не е изненадващо, че греховните увлечения на миналото са пропълзели под кожата му. В защита на автора е подготвен и умел разказвач, така че отговорът на въпроса дали си заслужава вниманието не е едностранчив.

„Вечерна сватба“ е кратка книга, в едва 140 страници са поместени десет разказа, в които няма време за задълбочаване, въпреки това един от плюсовете е относително детайлният подход на Станков към епохата. Очевидно е, че авторът е добре запознат с културата, бита и заниманията на хората от годините между двете световни войни. Русе от това време е бил изключителен град и предлага богато платно за вкарване на любопитни исторически намигвания. Когато са показни, обикновено тези обстоятелства могат да натежат, което и тук се случва понякога, но краткият обем не позволява разхищение, така че бързо след някое прехласване по къщите, улиците, кината и прочие, действието продължава.

Героите на разказите са хора от различни слоеве на обществото, като Станков се е постарал да разгърне разнообразието на невъзможната любов от всички възможни ъгли, доколкото е възможно за истории, разиграни преди един век. Вероятно съвремието би предложило повече потенциал за интересно преплетени животи, но за това по-нататък. Всички тези убийци, самоубийци, ревниви наивници, глупаци, забъркали се в любовни триъгълници поради отчаяние или нагон, се лутат из нощните улици и чакат да бъдат обичани. Някои са начетени, цитират „Хамлет“, други са обикновени коминочистачи, искат да бъдат хора с положение, трети пращат съпругите си да проституират.

„Вечерна сватба“ е компетентно написана книга, но понеже Станков е предпочел да се разходи по улиците на една отминала епоха, вместо да потърси тревогите на днешния ден, губи актуалност и се усеща като носталгична въздишка по миналото. В контекста на съвремието ни тези разкази биха стояли архаично. За съжаление, те и сега така стоят. Защото на въпроса – казват ли нещо актуално за любовта и отношенията между хората днес, отговорът е „не“. Затова книгата остава приятно упражнение, разказано с опита на писател, който познава езика и епохата, но лишено от особена прозорливост или дълбочина.

Не е ясно защо е нужно това провинциално „взиране в пъпа“, с което мнозина български автори си угаждат, като игнорират факта, че сюжети валят отвсякъде и е налудничаво да се очаква, че една традиционна любовна история за ревност и отмъщение може да събуди емоционална реакция или изненада у читателя. Особено когато разполагаме с богат набор от преводна литература, отдалечаваща ни от сантименталните и патетични сюжети, които са ни вълнували преди два човешки живота.

В заключение – „Вечерна сватба“, колкото и грубо да звучи, не се препоръчва на съвременни читатели, които са чели по-разнообразни автори от Хайтов, Йовков и Елин Пелин. За останалите книгата може да е чудесно допълнение в домашната балканска библиотека.


Още от критическата рубрика на Нула32:

Одисей се спасява в „Жена на вятъра“ от Александър Секулов

Пловдив във „Вечен град“ на Богдан Русев и „Сбогом, Пловдив, сбогом, Америка“ на Евгений Тодоров

За книгата „Записки из губернския град Филипопол (1878 – 1879)“ от Емил Стоицов


Критическата рубрика на списание Нула32 се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

Заглавна фотография: Корицата на „Вечерна сватба“ на Иван Станков

Мартин Касабов
Мартин Касабов
Мартин Касабов работи като книжар и редактор. Пише кратки разкази, публикувани в „Страница“ и „Култура“. Администрира платформата за прожекции на филми „Късо кино във Фарго“. Когато намери време за нова книга или филм, пише рецензии за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ (ИК „Жанет 45“, 2019).
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.