Със сигурност сте виждали поне няколко негови фотографии в социалните мрежи. Характерни за него са нестандартните перспективи, обърнатия с главата надолу или удвоен образ на града, но най-вече акцентът върху уличните светлини. Познат още и като Lyon Visuals, Велислав Балдев е може би най-популярният нощен фотограф в България. И има защо.

Прибрал си се от чужбина, нали? 

Велислав Балдев: Да, завърших и живях в Копенхаген 5 години, но колкото повече време бях там, толкова повече ми ставаше ясно, че ми се стои в България. На север хората се затварят, не беше за мен. 

И денят е по-къс там, а ти снимаш основно нощем? 

Там започнах и си купих първия фотоапарат точно поради причината, че се чудех какво да правя през свободното си време и нямах много приятели, с които да излизам. В един смисъл, фотоапаратът ми стана приятел и започнах да излизам с него, предимно през нощта. Влечението ми към фотографията обаче се корени по-отдавна.

Още като карахме скейтове като малки и се занимавахме с графити, се снимахме как караме и какво сме нарисували. Майка ми имаше една стара лентова камера, снимахме с нея на площада, после монтирахме. Но в Копенхаген това се прояви особено силно и разбрах, че искам да се занимавам професионално.

Не ти ли е тясно тук? 

За мен това е стереотип, на мен ми беше тясно там. Полето за изява е по-голямо, но като нямаш контактите – пак се стеснява. 

Затова ли толкова често дублираш образа на града? 

Снимал съм прекалено много неща в Пловдив и вече търся различен начин да презентирам обектите, които хората са виждали по милион пъти. Най-интересното е, когато човек се отпусне и започне да снима идеите си, а не се опитва да повтаря чужди кадри. Така се откриват новите гледни точки. 

Кое е любимото ти откритие?

Знакова за мен е фотографията ми от Безистена. Още бях съвсем в началото, с непрофесионална техника и без претенции. Излязох през нощта, както правех в Копенхаген, за да видя какво ще се получи в Пловдив. В тунелчето имаше една зелена светлина, която му придаваше странен вид. Понеже бях сам, а исках в кадъра да има човешка фигура, оставих апарата буквално над една локва, образуваха се отражения и застанах отпред. На първо четене не бях доволен, но след като започнах да обработвам се появиха интересни цветове и в един момент заприлича на страница от комикс. Хареса ми страшно много и разбрах, че това е моят тип фотография. Може би оттам тръгнах в посока на по-тъмната улична фотография.

Наистина има нещо супергеройско в кадрите – светлините, хората без лица...

Искам все пак да изглежда реално, но може би с малко да излиза от тази рамка, затова засилвам цветовете. На кадрите най-често съм аз, обичам да съм сам, когато снимам, откъсвам се от абсолютно всичко. Първоначално си махах лицето, защото не обичам да се показвам, но по-късно това се превърна в нещо обичайно за стила ми, с което продължавам и сега.

Ще намерите Велислав в Instagram на @velislavvelislav

Защо... Все още млади?