Ина Иванова за винтидж думите

Той винаги е млад и често – наперен. Езикът – вечното денди, което с лекота облича нови дрехи, поръчва си от чужбина думи haute couture, захвърля значения или изравя от скрина на баба отдавнашни, забравени смисли. Води ни за носа с елегантна небрежност и ни форматира, докато си мислим, че го познаваме.

Езикът е изобретателно създание – обича да присвоява, но и да изоставя думи. И често те присядат изморени край бързата лента на говора, кръстосват крака в поизносени обувки и се оставят прахът да ги покрие като пудра. И тогава идват поетите. И преводачите. И копирайтърите. И изкушените читатели. И ексцентричните фенове на речникови богатства. И други търсачи на съкровища. По света бродят всякакви чешити, които обичат думите, особено по-рядко използваните.

Аз съм от тези хора.

Не от сантименталност, а заради прелестните нюанси, които имат позабравените думи. Те са проникновени и светят с особена светлина. Всички ги знаем, но рядко ги произнасяме. Чисти са. Обикновено се срещат записани, сякаш аристократичната им осанка не би се вписала в ежедневното бъбрене. Обаче се вписва.

Предлагам ви предизвикателство – потърсете си такава дума и я ползвайте смело и безогледно. Ослушвайте се в речта на любимите си хора и ще откриете, че те също имат. Разменете си думи – тайно и без обяснения, разбира се. Отживелиците са с  вкус на бонбон Виолетка, миришат на шкафа с играчки от детството и имат съмнителната изисканост на еднорог. Но не можем без тях. Добре, поне аз не искам да мога.

Признайте си, колко често сте се осмелявали да използвате думи като… копнеж, печал, горест, утеха, въжделение? Е, да… и аз така. Най-красивото е, че тези винтидж думи често описват душевни състояния, които сякаш се срамуваме да признаем, че изпитваме. Обаче ги. Изпитваме. Затова те живеят в книгите, в песните, във филмите, които гледаме нощем сами – с чаша вино и стиснато гърло.

Имам една любима дума. НЕГА.

Ударението е на последната буква. Означава да отмалееш, да блаженстваш, често се свързва с онази особена премала на влюбените. Лично за мен е като горещ юлски следобед, в който всичко трепти полуразтопено и ничие. Ползвам я. Нега.

Преди няколко години Help Me Jones написаха и пуснаха песен „Тиха среднощна нега“ и аз тихо се възрадвах, че не съм единствената, която обича тази дума. И че тя е жива.

Вашите кои са? |32

Фотография: Яна Лозева

Стани член на Клуб Нула32 през 2020-а!

• Виж името си на следващата ни корица!
• Използвай целогодишно 10 % отстъпка в гастро бар Multi Culti, ресторант thEATre и Пивоварница Каменица!
• Гледай спектаклите на Драматичен театър - Пловдив на 50%!
• Поръчай членската си карта тук!

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine