Владислав Василев е един от двамата виновници зад смелия проект Cuartz.tv, който отскоро вече е достъпен онлайн за широката публика. Заедно с режисьора Алекс Калинов и екип от отдадени съмишленици изграждат буквално от нулата първата българска платформа за стрийминг на сценични изкуства. Разпитваме го визията на Cuartz.tv, за възможностите, които предлагат новите технологии, и за бъдещето на сценичните изкуства в цифровото общество.

Защо кварц (Cuartz.tv)? 

Това беше една доста спонтанна реакция в екипа. Седяхме един ден в колата с Алекс Калинов и се питахме как можем да съчетаем това, което имаме като философия, в разпознаваем и интригуващ вид. Идеята е Cuartz да бъде комбинация от culture and arts. Това седи зад самото име. Стори ни се приятно за изговаряне и останахме с него. 

Що за дело е? 

Снимаме на сцена и цифровизираме. Зад този проект не стои само чисто търговският характер на платформата. Стои идеята ни да пресъздадем в цифрова среда комуникационните достижения на сценичните изкуства. В най-общ смисъл Cuartz.tv е българска платформа за стрийминг на сценични изкуства. 

Каква част от автентичността например на театралното събитие успява да се пренесе в цифрова среда? 

Нямаме претенцията да правим театър, театър правят самите артисти. Ние го превеждаме на цифров език. Технологиите ни дават възможност да направим един алтернативен прочит на сценичното изкуство. Разбира се, живото изпълнение носи своята енергия, която по никой начин не може да се предаде през технически посредник, но той е уникален тип преживяване, който дава по-широк достъп на публиката до сцената, осигурява поглед зад сцената и по-голяма близост. Нашата стратегия включва не само представянето на готовия продукт, но и ангажимента на авторите, които стоят зад него. Под авторите разбирайте не само актьорите и режисьорите, а целия екип, замесен в създаването на тези специфични разкази. 

Две години след началото на пандемията не се ли измори публиката от изкуство онлайн? 

Като идея Cuartz.tv се зароди далеч преди пандемията, може би преди пет-шест години. Време, през което хората не просто се измориха, но и им досади това наводнение от информация и възможности. От друга страна, употребата на такива платформи вече се превърна в рефлекс за потребителите, т.е. колкото досадна, толкова и естествена част от живота ни. Инстинктивно вече търсим съдържание в този формат, било от удобство, че може да се гледа от различни места и носители, било поради начините, по които обществата ни разсъждават. Със сигурност има своите позитиви и негативи. Ние не сме иноватори, затова много държим на авторовия ангажимент към произведенията, които разпространяваме. Държим на това да разпространим идеите в спектакъла, отколкото просто да съществуваме като платформа-посредник с каталог от неща за гледане.

Имат ли търпение новите публики да изгледат двучасов спектакъл в Cuartz.tv?

Дали ще имат търпението, не мога да отговоря, но до тях ще достигне съдържание, което е доста по-различно като визия и метод на комуникация. Имам надеждата сценичните изкуства в този формат не просто да задържат вниманието, а да спомагат изграждането на вкус в аудиторията. Не към конкретното произведение, но като отношение към сцената и посланията, които само тя може да предаде на обществото. 

Нашата идея е да бъдем посредник не просто на хората, които нямат физическата възможност да посетят дадено оперно представление на терен, но изобщо да имат достъп до това меню, да имат сигурното средство в изграждането на апетит към подобно съдържание въобще. 

Какво можем да гледаме? 

Една от мисиите ни е да имаме възможно най-широк шлейф от заглавия, обхващащи както класически произведения, така и възможността нови и независими автори да представят своите проекти и визия за изкуството, с което същностно се различаваме от хегемоните в стрийминга.

Още от рубриката „Все още млади“:

Моника Драмалиева

Димитър Кутманов

Рами Хамуд и Емил Наджеклиев

Заглавна фотография: Владислав Василев © Алекс Донкова