Понятието „време за себе си“ промени смисъла си, откакто сме тук

Румен Русев, анализатор

Преди година с приятелката ми се преместихме от София в Пловдив. Причината беше отлично предложение за работа, което впоследствие, когато започнах работа, се оказа крайно разочароващо. Напуснах още преди да донесем цялото си обзавеждане.

В тази ситуация най-лесното решение беше да опразним квартирата в Пловдив и да се приберем в София. Обаче времето, което вече бяхме прекарали тук, ни беше разколебало.

Мисля, че това, с което Пловдив най-силно ни плени, беше усещането, че продължителността на денонощието тук не е 24 часа, а осезаемо повече.

Когато не си прекарал няколко часа на ден в задръствания, търсене на паркомясто, претъпкани паркове, претъпкани квартали, претъпкано всичко, а си прекарал това време с близките си, правейки каквото най ти се прави, тогава усещането е, че си откраднал отнякъде няколко часа. Тогава започваш да откриваш и малките радости в градския пейзаж, които забързаното ежедневие скрива от погледа. А в Пловдив местата за подобен вид съзерцание са наистина много.

В Пловдив открихме, че можем да живеем едновременно в голям и модерен, но същевременно древен, уютен и компактен град.

За нас понятието „време за себе си“ промени смисъла си, откакто сме тук. Вероятно именно това е в основата на прословутото безвремие, за което цяла България говори, а само Пловдив познава.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32