На Владимира, която ни гледа от небето

Това е брой, посветен не само на вековната културна институция Пловдивски драматичен театър, жив спомен за най-чистия стремеж на българите към духовност, не само на 140-те сезона, хилядите представления, грамадите от думи, действия, жестове, музика, светлина и аплодисменти. 

Новият брой на Нула32 е и светъл щрих за онези няколко часа от нашите кратки животи, в които се отказваме от ежедневието си и се качваме нервно по стълбите на театъра. Търсим моментите, когато след представление всичко губи основанието си за съществуване, когато мълчанието ти отеква след репликите за някаква голяма тайна, която само в театъра и само за малко си успял да узнаеш. Брой за всичките пъти, когато само аплодисментите не стигат.

В следващите страници няма как да разкажем голяма част от историята на Пловдивския театър. Няма да изчерпаме имената на всички, вградили живота си в сцената и заслужили безсмъртието си в изкуството. Ще се опитаме да очертаем важността на театъра за нашия живот, която невинаги осъзнаваме напълно. Ще Ви разходим из задкулисието в свят, където тази дума не е мръсна. Ще разкажем за вечната роля на човешкото.

Антрактът на Нула32 е онази пауза в бутафорната сериозност на дните ни, когато излизаме във фоайето и започваме да си говорим за сезоните, за вятъра, за смъртта и за котките следобед. После дълго се търсим в мрака на сцената и си тръгваме. 

В брой 26 разказваме още за книгите, филмите, хората и проблемите, които ни провокираха в последното тримесечие. Промените в редакционно и визуално отношение, които разработихме в отиващата си година, са резултат от качественото обновление на списанието, случващо се сякаш напук на естетическото отстъпление на всички нива. „Животът трябва да бъде критикуван, за да бъде подобрен“– пише Любен Гройс в свое есе от 1980 г., което имаме привилегията да публикуваме тук. Признателни сме на всички, които го правят между кориците на Нула32.