Йордан Велков

Анатомия на едно падане
Анатомия на едно падане 
10/04/2024
Днес не се чете поезия
17/04/2024
Анатомия на едно падане
Анатомия на едно падане 
10/04/2024
Днес не се чете поезия
17/04/2024

Йордан Велков

Йордан Велков
Споделете

Умело изследване на формите и архитектурните композиции, живописните творби на Йордан Велков се радват на все по-голямо внимание от участието му на Националните есенни изложби (2023) насам. Между кръстосването на страната с БДЖ, подготовката на предстоящата изложба и работата по дисертация, Йордан намира време и за няколко въпроса от нас. 


От колко години си в дет метъл банда?



Това е много смешно, защото ние миналата година се събрахме за един концерт (не че сме се разпадали официално). Та се шегувахме, че можем да го направим концерт за 10-годишнината направо. Но като цяло – 6 години активно, 4 години почивка, 1 концерт и сега още година почивка. Тоест, би трябвало да са 11 години.


С кое те грабна живописта? Защо не скулптура или графика?

 

В НХГ след 10. клас се профилираш в едно от направленията. За скулптурата отговорът ми е много лесен – въобще не ставам там! Когато нещата станат триизмерни, изпитвам голям ужас. Просто не ми вървеше по никакъв начин. Що се отнася до графиката, имах колебание. Като дете не знаех какво е точно, впоследствие разбрах, че е набор от определени техники. В крайна сметка живописта си ми вървеше най-много. В 8. и 9. клас обичах акварел и темпера, а в 10. клас се захванах с маслото. Бях решил, че ще се профилирам в живописта и го направих с помощта на тогавашния си учител – г-н Калчев, който адски много ми повлия. Ако беше някой друг, най-вероятно нямаше да се запаля толкова, но той намери подхода! Огромна роля имат учителите и явно неслучайно така се развиха нещата при мен.


Какво най-често долавяш и забелязваш в ежедневната градска среда?

Първоначалната причина да присъства толкова много в картините ми е, че аз съм постоянно в нея. Свързано е и с това, че бягам доста. Занимавам се като хоби и нонстоп забелязвам неща – смяната на атмосферните условия, архитектурата… Ние живеем в панелна среда, която върви със собствена идеология за подреденост, рационалност и изчистване на формата, която естетически ми отговаря на идеята за подредба на едно картинно пространство. Забелязвам също стари цистерни, вагони и ръждясали съоръжения, които чисто визуално ми правят впечатление и бих искал да ги изобразя. Дори дисертацията ми е на тема: „Индустриалният пейзаж в българската живопис през ХХ век“. Опитвам се да вникна в това защо ме привлича точно тази тема.


Смяташ ли, че човек определя средата си или по-скоро средата изгражда човека?



То е малко като куче, което си гони опашката. Двете неща са взаимносвързани. Хората като социум определят средата и после пък средата по някакъв начин влияе на хората. Всяко поколение си идва със собствената идея за архитектура и градска среда.


Кое според теб подценяваме в своето ежедневие?



Възможностите, които имаме. Казваме си: „Ние сме в България, много тъпо“. Но имам чувството, че тук е хиляда пъти по-лесно да си успешен в сферата си. Бях в Сите Дез Ар, където едно момче ме попита защо не отида да се развивам във Франция. „Защото ще съм поредният“, му отвърнах аз. Дори не говоря френски (смее се).


Кажи ни един мит за НХА.



Стълбата на Мърквичка – имаме една огромна стълба, с която всеки конферанс се подрежда. Много е стара, може и наистина да е била на Мърквичка. Това е някакъв майтап, де, не знам дали е негова. Но витаят доста различни истории за Академията… Почти винаги свързани със скулптурата.


Имаш ли желанието да изследваш други изкуства освен живописта?


Да, но според мен е процес, който трябва да се случи постепенно. Докато бях в една резиденция, си мислех, че ще се захвана с лендарт. Бях решил да опитам нещо такова и всяка сутрин да тичам по един и същи маршрут с едно GoPro, заснемайки всичко по пътя си. Рисувах след това, бях направил нещо като пъзел с различни моменти от пътеката. Събирах материали от бяганията си, които също имплементирах в платната. Накрая се получи отново нещо в рамките на живописта, не успях да изляза. 

Смяташ ли, че вече си утвърдил своя стил? Как би го определил?



Не. Намерил съм нещо, което доста експлоатирам, но в последно време си мисля, че след тази изложба (през февруари) ще си дам някакво време да поработя по-дълго без краен срок и конкретна цел. Да мога да изследвам нови неща.



Случвало ли се е да имаш творчески блокаж? Какво ти помага да го превъзмогнеш?



След еразъма в Милано (тъкмо започна пандемията по това време) нямаше ходене в Академията и си спомням, че имах лято, в което си казах, че повече няма да рисувам – това ще ми е! Завършвам бакалавъра и изчезвам, започвам наново. Около тази Коледа отново ми се случи. С времето се научих да си давам малко въздух, но да не се отпускам. Има един момент, в който трябва да се насилиш леко, за да започнеш отново. Просто трябва да си кажеш: „Не, не, днеска вече сядам!“. Така ден – два и на третия вече може и да ми се прави нещо. Истината е, че не винаги ти се рисува, но като влезеш обратно в правилната настройка и нещата си стават. 



Можеш ли да назовеш конкретен повратен момент в творческото си развитие?



Те са може би няколко. Със сигурност влизането ми в художествената гимназия. После като се профилирах в 10. клас и срещнах г-н Калчев. След това влизането в Академията, там нещата се промениха доста. Като бях на еразъм също, защото имах огромни очаквания за академията в Милано, които не се оправдаха и някак бях разочарован. Имах момент на брутална пауза, но след това нещата се подредиха магически и тръгнаха в своята посока.


Какво ти прави густо?



Много обичам да разливам на платно! 

Антония Александрова
Антония Александрова
Тони е основател и главният виновник зад How 2 Plovdiv. Един от онези хора с неспирен копнеж да бъдат част от случващото се в града, които допринят с всичко, с което могат, за развитието му. Пише, снима, говори, слуша, мълчи, мисли (невинаги) и понякога участва в Нула32 като автор или като човека, отговорен за музиката на някой от най-готините ни афтърпартита.
Йордан Велков
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!