Какво трябва да постигне футболната песен? Основната ù цел е да бъде опора на футболистите в играта, не просто фон, на който да протече тя, а в органическа връзка със случващото се на терена.

Немислимо е да си представим стадион, от който да не кънти поредната песен за любов и омраза или разтрисащо земята скандиране, отекващо до най-крайните квартали. Апокалиптично изглежда стадион с празни или умълчани трибуни, без характерното надпяване между феновете от двете страни, без високо вдигнатите ръце и оглушителния им размах. Всъщност можем да си го представим, но гледката далеч не е от най-приятните – атмосфера на стерилност и фалш. В канона на футболния сблъсък песните на привържениците са може би тяхната най-важна и трудна задача. Важна – защото това е начинът, по който те участват в играта, така тяхната енергия достига до футболистите, така те плашат противника и мотивират своите. Но и трудна – защото понякога трябва да пееш, когато боли, да пееш напук и защото обичаш, а загубата е неизменна част от всяка любов, всички го знаем.

Но какво пеят хората по стадионите? Какви са думите, мелодиите, ритъма, с които те участват в мача. Как и дали техните песни атакуват общественото мнение и кога са част от него, имат ли някаква извънстадионна функция? Оказва се, че внимателното заслушване в двойното дъно на футболния мач – сблъсъка между феновете, може да даде допълнителна призма при схващането на футбола като култура, а защо не и изкуство, творчество.

Футболната песен е колективен акт на групата от единомислещи

Някъде назад в годините е напълно възможно тя да е имала свой конкретен автор, който обаче категорично не е заявен като такъв, съзнанието за авторство е чуждо на футболната песен, което донякъде я доближава до фолклорната. С годините някои думи могат да претърпят промяна, темпото и ритъмът да се изменят, но ядрото в смисловите послания на текста привържениците се стремят да запазят. Познаването на нейния текст става през народната практика „от уста на уста“, а мястото – стадиона и ритуалните шествия до него.

Какво трябва да постигне футболната песен? Основната ù цел е да бъде опора на футболистите в играта, не просто фон, на който да протече тя, а в органическа връзка със случващото се на терена. Песента трябва най-вече да възпее вярата във футболистите и победата, красотата на играта, любовта и верността на привържениците във философията, идеите и историята на клуба. Текстът на песента работи прекалено честотно с думата любов и нейните производни – обич, обичам, любим и т.н.За феновете е необходимо ясно да заявят, че те не просто харесват стила на игра (а е възможно и обратното), не просто подкрепят отбора в един или повече битки, а го обичат – най-висшата форма на отношение, която, както вече споменахме, предполага споделяне дори в моментите на падение (в добро и зло, в болест и здраве).

Така привържениците извеждат футбола от сферата на забавлението и развлечението и го пренасят в едни други нива на състоянието на духа, на ежедневна съпричастност със съдбата не на конкретните играчи, а на идейно-философските асоциации с името на клуба, цветовете, социалната идентификация.

Редом до любовта, неизбежно в речника на футболната песен трябва да поставим и другия огромен мотив – омразата.

Песни с обидни квалификации за противника и неговите привърженици, скандирания, целящи да унижат и осмеят врага, да го сравнят с недолюбвана етническа, социална или религиозна група, да демонстрират надмощие, както и агресивни закани за разгром – футболен, фенски, тотален. Особено ярко забележима е песенната война по време на градските дербита. Привържениците делят една територия, в ежедневието си често са приятели, колеги, а защо не и роднини, но в 90-минутния процеп, когато всичко друго спира да има значение, те звучат като смъртни врагове и нерядко в действителност се осъзнават като такива.

Футболната песен понякога може да бъде много повече от скандиране, рефрен или двустишие, редувано с междуметия. Тя нерядко дори звучи като епическа поема. Футболните песни са в състояние да предложат цялостен разказ за емблематично събитие в историята на клуба, да пресъздадат момент от култов мач, да споменават именити играчи и треньори. Футболната песен успешно работи и със сюжети, дотолкова, че в рамките на няколко последователни действия да изведе заключение за силата и красотата на отбора. В една от старите си песни феновете на „Ботев“ Пловдив дори започват разказа си с ще в първата минута… и куплет по куплет стигат до края на исторически двубой. Във футболната песен можем да наблюдаваме и утвърждаване на цялата гама от ценности и нрави, характерна за патриархално-народностния светоглед.

Мелодията, по която се развива футболната песен, трябва да бъде проста и лесна за подемане от голям брой хора. В този смисъл можем да обособим един голям спектър от напълно еднакви по ритъм и структура песни, които преминават от стадион на стадион, но просто променят в текста си ключовите отличителни белези на различните отбори – име, цветове, прозвище. Това характерно „странстване“ на ритмика и мотиви излиза от границите на националното и става общоевропейско явление. Характерно наблюдение е обаче как футболните фенове адаптират произведения на популярната музика като правят своеобразни кавъри със свой текст. Веднага се сещам за песни като Rivers of Babylon, Yellow Submarine, When the saints go marching in в по-отминали години и до песни като Gotta go на Agnostic front и Perspektiva на S.A.R.S, все песни, които се оказват изключително удачни за адаптация на футболен стадион. 

Фенските сектори диалогизират не само с гласовете си

Тук някъде е моментът да споменем, че фенските сектори диалогизират не само с гласовете си. Важен елемент от всяко дерби е и така наречената от спортните журналисти плакатна война. Ако използваме преносното значение на думата трибуна като място, където се заявяват, защитават, пропагандират или отричат идеи, то трибуните по стадионите са точно такива. Плакатите и знамената много често изразяват и периферни на клубните идеи – било то политически, актуални социално-ангажирани, международни.

За разлика от песните, плакатите могат да разчитат на устойчиво внимание върху тях – снимки от журналисти, дори кадър по телевизията, от което следва и доста по-широк обществен отзвук. Общественият отзвук пък задава още една функция на трибуните и техните ядра – реакция на важни за тях актуални събития и изказ на обществено мнение. Годишнини от важни исторически и национални дати в плакати и дори хореографии, цитати от личности от националния пантеон, призиви към политици и властимащи, подкрепа към припознати каузи и идеи от общоевропейски и световен характер. Нерядко през социализма именно футболните стадиони са ставали арена на скандирания против властта, едно от малкото места, които предполагат известна обща отговорност и в анонимността на тълпата хората успяват да изрекат стаените си мнения против статуквото.

Усещане за общност

Видно е, че фенските сектори диалогизират не само помежду си и с футболистите, а и със света, по различни начини успяват да отреагират не само на спортно-игровия аспект на нещата, но и на редица маргинални дискурси. Чрез песните и плакатите си привържениците (до известна степен по-крайните от тях) се самозаявяват като общност, единство от индивидуалности, което е обединено от духовната нагласа на футболната битка с цялата гама от човешка емоционалност, което това предполага, но и има остра чувствителност към извънфутболния свят, вписва се в него, отразява го и го коментира. |32

Защо... Градът е футбол?
Паметта на битката
Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!