Накъде ще вървим с това заедно? Изглежда никой няма представа и дали изобщо ще е заедно?

Пловдив има много проблеми. Проблеми с изоставени сгради и културно наследство. Проблеми със запустeли природни пространства. Проблеми със загърбени общности, за които не е популярно да говорим.

И в един момент Пловдив си призна за тези проблеми: когато кандидатстваше да стане Европейска столица на културата – и спечели. Казват, че журито е било истински възхитено от смелата пловдивска презентация и е аплодирало екипа, представил кандидатурата. Със сигурност проектът им е харесал толкова много, че да бъде победата на Пловдив категорична.

Но впечатлението не беше само от назоваването на проблемите, а и от смелите предложения за решаването им – решаване заедно, с участието на всички, чрез култура.

Тъкмо това е отговорът на въпроса какво е Европейска столица на културата. Нещо, което твърде голямо мнозинство хора, експерти, политици, журналисти, културтрегери и прочее, така и не разбраха дълго време.

Европейска столица на културата не е един голям културен календар. Не е поредица концерти, поредица опери, поредица танцувални спектакли, изложби и литературни четения. Европейска столица на културата е подобряване на средата, „окултуряването“ ѝ. Не просто да има много изложби, а да има жив живот – хора, които да творят, и хора, които да гледат това творчество. Хора, които да си помагат, които включват максимално много и колкото е възможно разнообразни участници от града, който споделяме. Така това заедно си пасна с генералната концепция какво е този проект.

Тази концепция, разбира се, се развива във времето. При създаването на проекта през 1985 година, по идея на гъркинята Мелина Меркюри и французина Джак Ланг, тя е по-скромна. Един европейски град получава титлата с идеята да презентира своето собствено наследство и връзките си с Европа. В известна степен това е запазено в концепциите и до днес – т.нар. „европейско измерение“, за което става дума тук-таме в документите и интервютата по темата. Което всъщност прави дадения проект, част от Европейска столица на културата, „европейски“.

Малко по малко темата става по-обединителна. Включват се повече градове. През 1999 година в Пловдив се случи Европейски месец на културата, част от инициативата. През следващата 2000 година „столици“ бяха девет града. И от тогава насам всяка година столици на културата са по два града от Европейския съюз. Постепенно в обръщение влизат и повече въпроси – свързани с развитието на икономиката, социални теми и други, набелязани в така популярния доклад „Палмър“. Така постепенно кандидатурите за Европейска столица на културата стават много повече от презентиране на местната култура и наследство. Кандидатите се стремят да покажат желание и енергия за развитие, а също и как този проект може да бъде катализатор за по-бърз напредък в дадени сфери.

Пловдив, като кандидатства за Европейска столица на културата, получи одобрението на европейското жури със своята смела програма. Културата, като използва ресурса и наследството на целия град, заедно, да промени мястото – икономически, социално, природно.

Много са промените, които се случиха след спечелването на тази титла. И много хора днес си задават въпроса какво ще успеем да свършим от, така да се каже, „обещаното“. Никой няма да ни изключи от Европа, набие, накаже или глоби, ако не изпълним „обещаното“. Фанфарите ще минат, фойерверките ще избухнат. Може би това е и един от големите проблеми на проекта Европейска столица на културата – лошите и добрите проекти получават в общи линии един и същ пиар. Всички печелят наградата „Мелина Меркюри“. Всички получават политически коректно написани добронамерени доклади, колкото и по-запознати да могат да разчитат между редовете „остри критики“. И така супер успешните и супер провалените градове на инициативата все остават в историята като Европейска столица на културата.

Различни са обаче по-важните въпроси, които пловдивчани трябва да си зададем. Ще остане ли нещо друго освен спомените за големите концерти? Май не. Накъде ще вървим с това заедно? Изглежда никой няма представа и дали изобщо ще е заедно? Това е ясно, заедно-то отдавна е мираж. Какво ще остане след 2019 година? Наполовина завършени строежи.

Очевидно е какво се случва с проблемите, които така точно бяха набелязани преди пет години и така успешно бяха забутани под килима по време на подготовка – с изоставените тютюневи складове, с пустеещия остров Адата, с липсващата връзка на пловдивското съвременно изкуство със световната културна сцена, поради липсата на събитие от ранга на пловдивско Биенале, с маргинализираните общности – дали ще са ромски, на хора с увреждания, пенсионери или други, с унищожените в иначе много популярните квартали занаятчийски работилници.

Концертите ще минат. Изложбите ще бъдат открити. Площадите ще се разкопаят и зарият.

Важните неща обаче ще си останат забравени.|32

Фотография: Катерина Георгиева

Река на въображението
Изчезналият град
Трубадурът и гениалната му улица
Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!.