Празничният брой №32 е без централна тема. За сметка на това се постарахме в него да има по малко от всичко.

32 тримесечия. Не са много, но все пак достатъчни, да сме свидетели на еуфорията на една културна столица, на страха по време на цяла пандемия, на ужаса от нова война в Европа, на прогреса на изкуствения интелект, който преобръща представите ни за бъдещето на човечеството. 32 тримесечия, в които се запознахме с ценни за нас хора, но и в които изпратихме приятели без време. 32 тримесечия, в които, каквото и да се случваше наоколо, Нула32 не пропусна нито един срок за влизане в печат. И ни е абсолютно непонятно как…

Празничният брой №32 е без централна тема. За сметка на това се постарахме в него да има по малко от всичко. Поканихме добре познати автори, а също и някои специални гости, да ни изненадат с текст на тема по свой избор. Резултатът е колаж от жанрове и идеи, които нямат много общо помежду си освен публикуването тук. Затова и съвсем естествено беше за корица да потърсим любим художник като Димитър Генчев, който също обича да смесва материали и сюжети. В творбата му „Моменти на малко надежда“, насред изоставеното индустриално пространство, видяхме приютяващата следобедна светлина, способна да омиротвори творческия хаос в следващите страници. Очакват Ви разговори, есета, фичъри за кулинария, архитектура, икономика, фотография, субкултури, лайфстайл, а също и две противоположни прогнози за града след 50 години. Всичко това – в компанията на редовните ни срещи с Все още млади, критически рецензии и кратък разказ за десерт.

Използвахме свободата на този спонтанен брой, за да си зададем и някои важни въпроси за пътищата пред списанието. Може би е редно да си признаем, почувствахме нужда да спрем за момент и да се огледаме, да рестартираме системата. В този ред на мисли, можем да кажем, че от септември ще предложим нови подходи в работата си. Без да изневеряваме на пловдивското си начало, ще продължим да разказваме историите, от които сме направени, и да документираме най-значимите културни процеси в града, но със стремежа да добавим още по-голяма дълбочина, в челен сблъсък с прищевките на времето.

До следващия брой!

Фотография: Ванеса Попова