Ти жумиш
май 8, 2019
Последната симфония на този свят
юни 14, 2019

Защо… Градът е футбол?

На Владимира, която ни гледа от небето

В шестнайсетия брой на „Нула32“ няма да прозвучи първи или последен съдийски сигнал. Няма да чуете и съставите на двата отбора, защото тук имената често нямат значение. Като всичко останало, с което сме се занимавали дотук, настоящата ни тема нито започва, нито свършва с нас. Затова и не излъчваме победител, нямаме това право. Броят си остава непредвидим като самата игра, балансът – формална невъзможност. В ръцете си държите поредната резерва на дългата скамейка от хора и неща, които искат да оставят следата си на терена. Да потъпчат тревата и, ако имат късмета, да отбележат своя гол в мача.

В следващите страници помиряваме две части от градския пъзел, които на пръв поглед изглеждат несъвместими. Разкриваме се и чрез футбола, за покажем, че и той може да бъде синоним на мястото, на възторга и страданието му, на живота въобще. Защото Пловдив е омагьосан от играта повече от всеки друг български град. Почти не може да срещнем местен, който да няма симпатии към един от четирите клуба, а най-вече към двата гранда – „Ботев“ и „Локомотив“. Въздухът преди дерби определено е различен.

Футболът тук е сред онези неща, които дядовците разказват на внуците си, той звучи като приказка, като разказ от други времена, който сякаш предхожда света. Разказ, в който има добри и лоши, слаби и силни, смели и страхливи, победители и победени. Една от първите истории, които чуваме, и една от първите ни принадлежности, които ще ни бележат независимо къде сме и в какви се превърнем.

Този град живее с футбола, страда с клубовете си, съпреживява радостта им, но и има способността да гледа на тях не просто като отбор от футболисти и треньори, които се сменят често, но и като нещо повече – ориентир за автентична емоция в свят, където всичко изглежда прекалено рационално и фалшиво. Футболът, който носи красота, гордост, но понякога и толкова чиста тъга. Старата игра с коженото кълбо, от която правим пролука за човека, понесен на ръце от тълпата…

№ 16 вече започна! |32