В „Град на художници - част първа“ разговаряме с техните изследователи, ценители, колекционери и наследници в опит да си обясним магията на таланта им.

На Владимира, която ни гледа от небето

В начало на годината най-сетне посягаме към една от фундаментал ните теми за разбирането на града чрез изкуството. В ръцете си държите поредния ни брой за неповторимото съчетание между пейзаж, време и темперамент, което отключва въображението и прави от човешкото гениално. В следващите страници си спомняме за някои от майсторите на четката, творили в прегръдката на тези няколко тепета и река в първата половина на XX век и превърнали се в неделима част от културната памет на мястото.

В „Град на художници“ разговаряме с техните изследователи, ценители, колекционери и наследници в опит да си обясним магията на таланта им. Озоваваме се в ателиетата на Александър Крафти и Гео Мирчев, след което щастливо се изгубваме в родопските пейзажи на Бараците. Надничаме в писмата на Цанко Лавренов и очертаваме контурите на момчето, което запалва градския фенер. Записваме истории за картини и любими цветове, за срещите и приятелството помежду им, за възхитата, която изпитват един от друг, отвъд биографичните бележки. Не забравяме за премеждията и неудачите им приживе, за страховете и тревогите, от които също са способни да извличат вдъхновение. Преди всичко обаче по-
ставяме акцент върху волята им да мечтаят и да опитомяват болката; да ни припомнят, че животът е кратък и само изкуството – вечно.

И, разбира се, че текстовете в този брой са повече ескизи, отколкото завършени картини. Няма как да обхванем всичко важно в нашите само 64 страници и опасността да сме се провалили е напълно оправдана, но рискът е за наша сметка. Настоящата тема не е като останалите, затова предлагаме да мислим за No23 като първи щрих в платното на града пред нас. Начало, което неминуемо изисква своето продължение.

До следващия брой!

Последвайте списание Нула32 в Instagram – @nula32magazine