Защо… Град на художници, част трета?

Станимира Стоянова
Пред нас има глобални функции
14/03/2023
Благослав Анастасов
21/03/2023
Станимира Стоянова
Пред нас има глобални функции
14/03/2023
Благослав Анастасов
21/03/2023

Защо… Град на художници, част трета?

Споделете

Една от най-смелите редакционни задачи, които сме си поставяли в Нула32, придоби завършена форма. С третата част на „Град на художници“ слагаме края на любимата ни поредица и най-голяма тема до момента – единствената засега, на която сме посветили три отделни броя. Ще си признаем, че преди първия не си представяхме настоящия момент, а и само какви неспокойни времена ще ни се паднат! Хубаво е, че поредицата се случи въпреки тях, сякаш имахме нужда от нея точно сега. Трите ѝ части обаче бяха достатъчни само за да проумеем, че въпросът „Без кого не може?“ тук е неуместен.

Всяка пролет от 2021 година насам предлагахме по парченце от темата с амбицията съвкупната стойност накрая да е нещо повече от просто добро встъпление за начинаещи. И тук е моментът да благодарим на всички изкуствоведи, галеристи, колекционери, наследници и автори за съдействието!

По страниците на Нула32 в този период имахме привилегията да отпечатаме някои от шедьоврите на българското изобразително изкуство – „Стария Пловдив“ и „Панаира“ на Цанко Лавренов, диптиха и „Стълпотворението“ на Златю Бояджиев, портрета на Катя Паскалева от Георги Божилов – Слона, „Главната“ на Йоан Левиев, „До морето“ на Иван Кирков и още много други. На двойната ни корица днес са паметни инсталации на Румен Жеков и Димитър Келбечев от първата изложба на група „Ръб“.

© Нула32

Оглеждаме се и в произведения на Кольо Карамфилов, Правдолюб Иванов, Атанас Хранов. И както последният описва: „най-отгоре, някъде в небето, на една пейка стоят Слона, който си подръпва брадичката, до него е Кольо Карамфилов и пее парче на Армстронг (…) Дълга пейка е и на нея винаги има още малко място“.

С други думи в новия ни брой продължаваме да свързваме точките между поколенията, да регистрираме взривовете през десетилетията, да търсим закономерностите, с които да си ги обясним – между светлината и сенките на мястото. Защото обезателно – освен вроде ното самочувствие, в уюта на клишето „Град на художници“, е заложен и капан за таланта на всеки артист.

Нека имаме едно наум и за него, когато утре се срещнем с изкуството на следващите млади. Те, без съмнение, ще са несъгласни с всички рамки. Традицията ги задължава.

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
Защо… Град на художници, част трета?
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!