Човекът зад кулисите
27/02/2022
Елица Гераджиева
Когато в компанията има талант, винаги се открива място за него
02/03/2022

Защо… „Град на художници, част втора“

Христо Стефанов, „Вечеря в Стария град“, Община Пловдив

На Владимира, която ни гледа от небето

Твърди се, че пръв Цанко Лавренов употребява израза „пловдивска школа“ по адрес на младите си колеги и съграждани, които дебютират в началото на 60-те години на 20. век. С него в свои статии и изказвания той се опитва да подчертае колективното им значение в устрема към осъвременяване на българската живопис, към откриването на нови форми и изразни средства, но мисля си, и не само.

За да се установи едно явление като школа, е необходима основа, на която то да стъпи. Известно е, че групата на Георги Божилов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и Христо Стефанов общува активно с все още живите тогава големи имена около Бараците. За близостта между поколенията свидетелства и по-късната „Вечеря в Стария град“ на Христо Стефанов, на която на една маса в обща компания са изобразени петимата млади, редом до Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев и самия Цанко Лавренов.

Днес, десетилетия след процесите оттогава, можем да гледаме картината и като символ на приемствеността между художниците.

Произведението е римейк на по-ранната „Закуска в Стария град“ (1969 г.), на която присъстват само петимата млади, но може би вече вкусили от мечтата някой ден да мислим за тях наравно с именитите им предшественици, с усещането за историчност по върховете на четките им. Както ще стане дума нататък в броя, сюжети като тези са в услуга на собствената им митологизация, която те овладяват до съвършенство още приживе. А когато художниците на един град се превърнат в легенда, отново се измисля и самото място.

Градът е на художниците, а не обратното, гласи клишето, от което и ние не успяхме да избягаме в разказа си. Градът, който същите използваха като декор, за да освежат изобразителността, но без който не биха били възможни. Можеха ли да се случат другаде? Защо все още се говори за тях и остана ли нещо неказано? Това са част от въпросите, които продължението на поредицата ни задава. Отново се взираме в платната в търсене на отговори. Равносметката, разбира се, никога не е в наша полза, но сме по-близо отпреди година, нали?
До следващия брой!


Прочетете първата част на поредицата ни „Град на художници“

Заглавна снимка: Христо Стефанов, „Вечеря в Стария град“, Община Пловдив

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.