Константин Еленков
10/07/2023
Паметта за храната: сармà
25/07/2023Защо имаме нужда от създатели?
Ex ante е подкаст за икономическо мислене, чиято цел е да вдъхне увереност и да насърчи личната отговорност при вземането на решения.
В епизод №10 водещите Георги Стоев и Панайот Стефанов търсят отговор на въпроса културата ли е резултат от икономическото развитие, или обратното. Илюстрациите в печатната версия на разговора са дело на Тео Георгиев. Слушайте Ex ante по радио „Пловдив“ , в Soundcloud, Spotify и Apple podcasts.
Панайот Стефанов: В този епизод на Ex ante си говорим за противопоставянето на артиста и предприемача, които всъщност имат много общо помежду си. Темата е провокирана от наблюденията ми като културен журналист за хората на изкуството, които много често отказват да приемат работата си като продукт, въпреки че са налице основанията за това. „Продукт“ за артистите по-скоро е мръсна дума. Макар да става въпрос за творческа индустрия, която произвежда стойност и която може да донесе голям икономически ефект във времето, се среща артистичен отказ да се възприеме това. Наблюдението ми е базирано на разговори с много артисти, но за пръв път се сблъсква с гледната точка на един икономист: дали продуктът е обратното на изкуството?
Георги Стоев: Според мен и бизнес хората, и хората на изкуството са създатели. Проблемът идва от това, че не осъзнаваме какво творчество има в бизнеса и предприемаческата дейност. От ограниченото ни възприятие за икономиката и за това какво се случва зад завесата при производствения процес на продукта, който човек купува в супермаркета. Не виждаме нито креативния процес, нито опитите, провалите, безсънните нощи, в които се прекрояват дизайните. От моята перспектива това много прилича на вълненията, които изпитва артистът. Разликата между хората на предприемачеството и стопанските сделки и хората, които творят произведения на изкуството, не е толкова голяма. В този смисъл, ако се опитаме да отворим повече съзнанието си и за едните, и за другите, можем да си представим предприемачите като творци, а творците – като хора, които произвеждат нещо, което подобрява света, виждаме колко преплитания има между двете.ю
„Продукт“ за артистите по-скоро е мръсна дума.
П: И двете неща могат да бъдат управлявани по-умно, така че да не разчитаме на „черен лебед“ – нещо, което се случва извънредно и може да доведе до това нашето изкуство или продукт да пробие в световен план или обратното, да отиде в девета глуха. В планирането на разговора тръгнахме от културното предприемачество и се натъкнахме на проблема за терминологизирането поне в европейската култура и изкуство. Нека първо обясним разликата между европейското и американското схващане.
Г: Когато казах на мои приятели отвъд океана, че Пловдив е Европейска столица на културата, те не разбраха какво точно значи това. „Столица на изкуството ли имаш предвид? Говориш за творчески индустрии и произведения, които можеш да видиш в галерии или на сцена, нали?“, попитаха те. Културата в северноамериканския смисъл съдържа в себе си не само изкуството, а и цялото възприятие на една цивилизация: обществено развитие, начините на общуване, дали поздравяваме непознати на улицата, дали си помагаме, когато сме в беда. Културата е много по-широко понятие отколкото в европейския смисъл, където „изкуство“ и „култура“ се използват като синоними. Когато става дума за култура, а срещу нас стои американец, той няма да разбере какво казваме, ако ние, като европейци, му говорим за изкуство.
П: Това важи в пълна степен за възприемането на думата „култура“ в България. В рамките на разговора ще се придържаме към широкото схващане за културата като цивилизация. Смятам, че би било полезно за хората на изкуството, които имат ненужна бариера пред себе си, когато трябва да мислят за произведенията си в икономически категории, така и за предприемачите, които имат нужда от голяма доза творчество в иновирането на своите бизнеси.
Г: Когато предприемачът осъзнае, че е творец и създател на нещо ново, което променя света към добро, което прави света по-красив или по-чист, се променя както самочувствието му, така и начинът, по който възприема ролята си в обществото. Познавам десетки предприемачи с ниско мнение за себе си. „Ние правим бизнеси. Каква е нашата роля в обществото, щом тук влизат и излизат едни пари?“, казват те, като пропускат творческата част. Всяко предприемаческо действие води до някаква промяна в нашето общество. Когато започнем да говорим за културата в смисъла на цивилизация, предприемачите ще променят начина, по който мислят за себе си.
В обратния случай, когато мислим за хората на изкуството като за производители, които добавят стойност, възможността те да попаднат в тежко положение изглежда различно. Ако артист заложи всичко на дадена пиеса, а тя се окаже неуспешна, той фалира. В момента, в който започне да мисли за своето производство на изкуство по начина, по който мисли един предприемач за новите си продукти, артистът започва да възприема риска по съвсем друг начин. Като позиция в обществото човекът на изкуството вече не изглежда на ръба на мизерията, не толкова заради недооценяване от страна на публиката, а заради безумното поемане на рискове. Творецът казва: „Аз съм творец и знам как да направя тази картина или изложба. Ако никой не си купи картина, това е проблем на самите купувачи“, като всъщност забравя, че това е и негов проблем.
Разликата между хората на предприемачеството и стопанските сделки и хората, които творят произведения на изкуството, не е толкова голяма.
П: Интересно е, че някои предприемачи имат ниско мнение за себе си. Мислех, че това важи основно за артистите, които често твърдят, че остават неразбрани, че няма кой да оцени труда им. Явно това е черта на човека създател, независимо с какво се занимава.
Г: Познавам твърде много хора, които правят бизнес, но се представят с друга роля в обществото. Такъв човек би казал например, че е сценарист. Ясно е, че не живее от сценариите, които пише, но защо се представя като човек на изкуството? Липсва му именно тази репутационна част от самочувствието, за която предприемачите завиждат на хората на изкуството.
П: Смяташ ли, че артистът нарочно избягва да говори икономически за труда си? Защото това би могло да го доближи до сметкаджийството и да го отдалечи от чистото изкуство, от вътрешния порив, който не се нуждае от чужди очи, за да бъде оценен.
Г: Начинът да се спонсорира изкуството е все пак чрез някаква масовизация. Трудно можеш да очакваш да живееш като художник, ако не си от едната хилядна най-добри художници. Всички останали трябва да живеят от някаква масовост, трябва да изработват постери, декори или коледни картички – в този смисъл комерсиализацията на изкуството не е вредна. Напротив, тя помага човек да субсидира другата си дейност, в която експериментира и опитва нови и по-смели неща, голяма част от които няма да видят бял свят, нито ще се харесат от хората. Като човек на изкуството или като предприемач ставаш всяка сутрин с идеята, че не ти е достатъчно да правиш коледни картички. Искаш да се занимаваш с друго, с което да се гордееш, което да остане след тебе. Нещо, което да покажеш на дъщеря си, когато те попита какво правиш.
Този човешки порив присъства у всеки, независимо дали е художник, музикант, архитект или счетоводител. Хората искат да създадат нещо ново.
П: Не може да се калкулира риск в изкуството или поне не може до такава степен, която други сфери достигат. Трудно е да се пресметне коя провокация би донесла повече продадени билети или номинация за награда. Именно тези съображения в създаването на нещо ново сближават артистите и предприемачите. Всъщност рискът може да бъде калкулиран, да се приложи този рационален оптимизъм, за който говорим. При подготовката за разговора се сетих за Кристо и Жан-Клод, които често са сочени за артистични предприемачи, чиито бизнес модел за продажба на изкуство е изучаван в редица престижни университети. Кристо казва, че счетоводството, бизнесът, сметките не са за него, а с това се занимава изцяло Жан-Клод. Един без друг двамата не биха били възможни и не биха били това, което са.
Не можеш да правиш изкуство, без да съобразяваш как то ще се самоиздържа, и обратното. В същото време и двамата са олицетворение на ценностите и добродетелите, които обсъждахме като необходими за предприемача: смелост, търпение, визия и т.н.
Г: Една от силните страни на предприемача е способността да създаде екип от хора, с които да преследват обща цел. Това по-рядко се наблюдава при хората на изкуството. Има много изключения, разбира се, но голям процент от творците смятат, че са гении, които, понеже никой не разбира, живеят в мизерия и правят каквото си знаят.
Що се отнася до Кристо, той не се е занимавал с бизнес планирането, нито с финансите, но е имал до себе си човек, който е наясно с бизнес модела и паричните потоци. Жан-Клод знае какво се случва, какво влиза и какво излиза не просто за да не фалират като семейство, а за да може да бъде успешен и следващият проект, на който ще се радват милиони хора. Няма как да накараш хората да видят изкуството ти, ако не можеш да го финансираш. Бизнес моделът на Жан-Клод е фундаментален за артиста. Без него до изкуството няма достъп. До голяма степен успешният артист прилича много на предприемача по това, че успява да събере около себе си екип, който да припознае общата визия и да следва една и съща посока.
Като човек на изкуството или като предприемач ставаш всяка сутрин с идеята, че не ти е достатъчно да правиш коледни картички. Искаш да се занимаваш с друго, с което да се гордееш, което да остане след тебе. Нещо, което да покажеш на дъщеря си, когато те попита какво правиш. Този човешки порив присъства у всеки.
П: Като погледнем историята на света, икономическите центрове в развитието на цивилизацията съвпадат с културните. Да вземем за пример Флоренция през Италианския ренесанс, а днес – градове като Лондон, Париж, а в български контекст – Пловдив и случаят с наследството, което имаме.
Г: Остава митът, че богатите градове раждат изкуство и Ренесансът е бил възможен заради икономически прогрес, търговия, отваряне на Европа към света и общ пазар. Пропускаме обаче, че самата търговия се осъществява, защото има култура в широкия смисъл на цивилизация. Връзката е двупосочна и се самоусилва. Изкуството и културата водят до по-голям икономически растеж, а икономическият растеж позволява създаването на повече изкуство. След малко изследване открих отговора на този въпрос в книгата Sapiens нa Ювал Ноа Харари – популярен бестселър, преведен и на български. Когато се говори за когнитивната революция при хомо сапиенс, се казва, че способността да предаваме по-голям обем информация в социума води до способността да планираме и да осъществяваме сложен набор от действия.
В случая примерът е с избягване на лъвове и лов на бизони. Способността да комуникираме и това, че развиваме език и култура, ни прави способни не просто да споделяме по-голям обем от информация относно нашите социални отношения, но и да създаваме култура. В началото в малка група, първите общности са били от 100-150 души. Изводът на Харари ни казва, че културата е фундаментално важна, за да се развиват икономическите и търговските отношения. В този ред на мисли съм склонен да вярвам, че културата предхожда икономическото развитие в когнитивен аспект. Това противоречи на теориите, според които изкуство се ражда там, където има икономика. Изкуството е възникнало още преди да има общност, това трябва да се отбележи с дебел шрифт.
Връзката е двупосочна и се самоусилва. Изкуството и културата водят до по-голям икономически растеж, а икономическият растеж позволява създаването на повече изкуство.
П: В обобщение да кажем, че нито икономическото развитие е възможно без култура, нито обратното. Двете заедно се превръщат в извор на цивилизация, без който обществото не може. Границата между артистите и предприемачите всъщност е излишна. Става дума за създатели и в двата случая.
Г: Когато имаме географско място с процъфтяваща икономика и кипяща култура, всъщност имаме самозасилваща се гравитация за още повече от двете. Това е рецептата за просперитет на едно общество. Нека да повторим, че разглеждаме културата в по-широкия смисъл на американското разбиране – доверие между хората, правила на поведение, търговски сделки, спазване на договори, т.е. много обемен контекст на това да бъдем цивилизовани и да живеем заедно в общество, което върви напред, без да считаме, че някой от другите членове на обществото ще ни навреди.
