На Владимира, която ни гледа от небето

Преди пет-шест века Леонардо Да Винчи рисува знаменитата си скица Витрувиански човек. Тя онагледява оптималните пропорции на тялото и идеалната човешка фигура. Показва как Витрувианският човек съществува в някаква съвършена хармония със себе си и със света, който го е създал. Човекът като част от големия вселенски порядък, едно от проявленията на изначалния замисъл на нещата. Синтез на тялото (квадрата) и душата (кръга).

Ние обаче решихме да пренесем Витрувианския човек няколко века по-напред…  В настоящето. Сложихме му анцуг, пакетче семки в джоба и бира двулитровка в ръката. Татуирахме му гърдите и го пуснахме да побръмчи из махалата. Защото вярваме, че и в този си вид е капка съвършенство в безкрайността на Вселената.

Десетият юбилеен брой на Нула32 ще се занимае с махленското у човешкия род, ще си го спомни хубаво и може би за момент ще се завърне в блаженството му, ще го фотографира и после прояви със сантимента на вечността си. Може да четете този брой и като изповед, и като обяснение в любов към пейзажите и гледките, заради които днес изглеждаме, а и живеем така. Най-ранните поводи за самоопределение, за обвързаност с местата, които създават и кварталното градоусещане, са водещите ни ориентири в необятността на настоящата тема.

„Махленския човек“ е опит за изграждане на образ на фигурите от периферията на голямата събитийност. Човекът без ярко изразени личностни характеристики, без особено важна за света история. Момче или момиче, което самò по себе си не означава нищо, но попаднало в силно споделима, самодостатъчна и приемствена среда, става част от несъзнаван смисъл. Навлизаме тъкмо в тази територия, за да се научим да живеем града си още по-добре...

И вие сте поканени.