На Владимира, която ни гледа от небето

„Свято и неокаляно ще държа знамето на вестникаря“ – пише Захари Стоянов в първия си самостоятелен вестник – „Борба“. Изданието излиза в Пловдив през пролетта на 1885 г., за да защитава идеята за Съединението. 137 години по-късно знамето на журналистическата професия прилича повече или по-малко на парцал – раздърпано и опетнено, но все още непредадено.

В настоящия брой разказваме за онези, които продължават да го бранят.

№28 на Нула32 се появява в момент, в който чувствителността към информацията е по-изострена отвсякога. Но намерението му не е да полемизира допълнително, а да предложи един спокоен разговор за медиите днес, далеч от врявата и безпорядъка, присъщи на времето, в което живеем. Осветяваме усилията на хората, които през годините оформят предпочитаното медийно лице на града – отговорно, вечно любопитно, ангажирано с културните процеси; лице, на което не му липсва кураж.

Смеем да твърдим, че някои от историите в броя, макар и национално значими, са възможни само в Пловдив (или поне ние не си представяме началата им другаде). Участниците в тях са си изградили свои правила и съществуват сякаш напук на пазарната логика и масовия вкус. Идеите и редакционните им политики са огледало на общностите, които ги осмислят и които заедно постигат химерата, наречена градска култура. Това са медии каузи, с жизнеутвърждаващо значение за творческия блясък на мястото.

Извън разговора за култура, медийната среда в града продължава да се интересува повече от количеството за сметка на качеството. Знамето, за което пише авторът на Записките, обаче е едно единствено – търсете го високо. Свято и неокаляно, ще го познаете.

Битката на полето на съдържанието – за обществените медии с Десислава Шишманова и Марин Данев

Най-важната новина –трима журналисти за моментите, които няма да забравят

Не е най-добрата, но друга вече няма“ – историята на ПОТВ

Заглавна фотография: © Камелия Григорова – Си ен а