
Малкият и големият Париж
22/05/2017
С Hills нагоре
26/06/2017Защо… Над нещата?

на Владимира, която ни гледа от небето
Немалка част от публикуваното в настоящия брой е написано по възможно най-отдалечените от земята места – по ръбовете на скалите, по върховете на тепетата, по последните етажи на града. А после и произнесено на глас пак там, горе, за да се уверим, че думите ни няма да прозвучат фалшиво, че ще се задържат поне за кратко във въздуха, преди вятърът да ги е отнесъл безвъзвратно, каквато съдба имат маловажностите.
Този брой няма да броди по ниското и няма да гледа отстрани как се издигат пловдивските хълмове. А ще гледа от тях надолу, напред, нагоре… И все по-навътре в себе си. Ще се самоцитира. Защото това не са девет отделни текста, а един общ, в който всеки от нас допълва и продължава мисълта на останалите. Текст, в който взаимно се убеждаваме, че се намираме на същото място по същото време, че сме заедно тук и сега. Това е съвкупност от сходните ни усещания, когато сме горе, над нещата, във висините, но и подчертаване на различните ни причини да се изкачваме, да не преставаме да покоряваме тези малки градски планини. Това е текст за Града над тепетата. Над пътища, сгради, хора, история и време. Този брой отива в безграничните предели на вятъра и погледите.
Следващите страници ходят по стъпалата на най-високите точки на града. Те разказват една и съща хроника за бляна на онзи, под който има цял един град, а над който – голямо, безкрайно небе. Поднебието, из което ежедневието се пръсва на малки въздишки и човекът става лек като дума, изречена от момче на момиче, веднъж и никога повече.
Ако досегашните ни броеве бяха история, факти, хора и съдби, то този не съдържа в себе си нищо повече от един миг. Миг, в който се сливат всички времена и епохи, държави и цивилизации, за да поседят, да се поогледат за кратко. Миг за хората, колекционери на пейзажи, на непознати гледки към иначе познати неща, но и на онези, които никога не сме имали шанса да видим.
„Над нещата“
е
най-високият ни
брой.
Поне до следващия…