Защо… „Неговото заедно, обречено на самота“?

На Владимира, която ни гледа от небето

„Неговото заедно, обречено на самота“ идва в месеца преди голямата еуфория, в навечерието на фанфарите, светлините и шоуто. Малко преди гръмките фрази, туристите и гастролите да залеят улиците ни. Точно преди шума.

Новият ни брой идва тихо и прелита над проектите, мандатите и останалите светове със срок на годност. Не взима страна в общия хор на доволни и недоволни, не се намесва в кавгите между институции и организации, а гордо заема мястото си встрани от фалша и конюнктурното говорене по темата. Освободени от зависимости и влияния, в следващите страници съзнателно се отдалечаваме от плетенето на интриги, замерянето и нападките.

Четиринадесетият ни брой не поставя оценки и не прави прогнози, а единствено напомня за нещата, които и преди, и след 2019 година ще продължат да ни бележат като хора, родили се на това магично място на възвишения и река. Понеже времето е прекалено голямо в сюжета на календарността. И когато и последният турист си тръгне, и последната светлина от прожектор угасне, и последната гайка от сцена бъде прибрана от майстора на за кратко съществувалите светове, тогава може би настоящият ни брой ще засвири песента на града, които възкръсва изпод руините на културата. 

„Неговото заедно, обречено на самота“ остава верен преди всичко на себе си и на града си, не защото е спечелил финансиране или трябва да се отчете пред някого, а защото друго просто не би му отивало.

И защото друго не можем.|32