Наричаме го отживелица – вече не е част от живота – или по-скоро е част от други чужди и отдавна минали животи, но не и от нашия и затова не ни е толкова интересно.
В дълбините си този брой крие вечно вълнуващата ни тема за времето и хората. Преподреждаме рафта с носталгиите и си мислим за всичко, което някога е било неизменна част от съществуването ни. Питаме се защо вече не е. После го връщаме обратно. Разбира се – в добрия случай.
Раждаме се и заварваме свят, пълен с литература, музика, архитектура, картини, предмети. Объркани сме и ни е трудно да подредим всичко това, нямаме и много време. Нещо трябва да остане назад. Наричаме го отживелица – вече не е част от живота – или по-скоро е част от други чужди и отдавна минали животи, но не и от нашия и затова не ни е толкова интересно. Това би предложило наивното и буквалистко разбиране на думата. Може би точно то обаче успя да ни развълнува и ни принуди да му възразим.
„Не смятате ли, че това, което правите е отживелица?“ – въпрос от скорошен разговор, на който нямахме моментален отговор, но което питане остана да расте у нас дълго след края на срещата, за да му посветим днес цял един брой. Отживелици ли са нещата, които ни напомнят, че светът е бил и преди, ще бъде и след нас; отживелици ли са паметта и разказването на истории?
Осемнайсетият брой на Нула32 е опит да обясним защо старото, непрактичното и на пръв поглед несъвършеното, все отстъпва пред модерното, високотехнологично, рационално ежедневие. Търсим онова, което ни кара да връщаме стрелките назад, да ги спираме понякога. Може би ще си помислите, че този брой няма нещо, което вече не сте знаели, но грешите.
В ръцете си не държите някаква бъдеща отживелица, защото, кактовсъщност се оказва – отживелиците са извън времето. |32
Фотография: Катерина Георгиева
Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.
Вижте повече тук.