На Владимира, която ни гледа от небето

Може би е безсмислено да влизаме в този разговор за град, известен с „другостта“ си във всеки смисъл на думата, но тъкмо сега почувствахме вътрешната провокация да го направим. Без тези истории рискуваме разказът ни да остане непълен. Разказът ни за „другостта“ на мястото, която обаче не крещи самоцелно, за да привлича внимание, нито се натрапва, защото е модерно, а която тихо и елегантно те приласкава към себе си и те прави пловдивчанин. Победа на духа, за която не е нужно друго, стига само да обичаш тук. 

Не характерната шарена народност на Пловдив обаче е централна тема на книжката в ръцете Ви, а перспективата на чужденеца, когото градът по щастлива случайност е извикал, за да хване в капана си. За само 25 издигания с балон или за онази много светла лична кауза, оставила го верен на мястото за вечни времена. В Plovdiv Calling търсим погледа на човека отвън, който много често улавя красотата и абсурда, които ние, отвътре, пропускаме или сме неспособни да съзрем в мащаб; който интерпретира и разширява хоризонта по непосилен и съвършено различен начин; който не се бои да вижда отвъд хълма. С тези очи разказваме в настоящия ни брой.

Оглеждаме се с тях не от излишна суета, а в опит да избягаме от удобни самозаблуди и ограничения, които на свой ред ни правят чужди сред свои. Очи, през които имаме шанса да прекосим познатото пространство по различно време само за да открием същите стари истини. Съвпаденията нататък го доказват. Казано иначе: не е важно защо идваш, а защо оставаш. 

Подписваме се под тази идея с надеждата, че и страниците на Нула32 някой ден ще останат в паметта на града, въпреки препятствията, които срещаме по пътя дотук. Благодарим на всички, които не остават равнодушни и които ни подкрепят по този път вече тридесет броя подред. Посоката остава непроменена, вървете с нас.

Заглавна фотография: корицата на бр. 30 на Нула32 „Plovdiv Calling“ © Рами Хамуд