Защо… Пловдив (не) чете?

Симеон Козарев
Schneider Electric – силата в една човешка длан
06/10/2023
господьови очи
Как се творят легенди в „Господьови очи“ на Христо Йотов
10/10/2023
Симеон Козарев
Schneider Electric – силата в една човешка длан
06/10/2023
господьови очи
Как се творят легенди в „Господьови очи“ на Христо Йотов
10/10/2023

Защо… Пловдив (не) чете?

Споделете

На Владимира

В един все по-ускорен, разфокусиран и информационно замърсен свят, в който разполагаме с все по-ограничено внимание, поемаме в нова редакционна посока – на съсредоточаване! Наместо обичайната половин дузина кратки материали, в централната тема на броя вече ще откриете само една, но много по-дълга и разказана в дълбочина история. Решихме да забавим темпото, за да предложим контекст и време за размисъл, защото усещаме, че са ни по-нужни от всякога. Не очаквайте обаче сухо фактографско описание, подчинено на нормативното разбиране за обективност, а емоционално оцветено и подчертано субективно авторово преживяване, което разкрива всяко колебание.

Иначе казано – навлизаме в територия, която има много имена, но почти няма традиция в българската периодика. Някои биха се обърнали към нея с твърде общия термин публицистика, други биха я нарекли литературна или наративна журналистика, документална проза, но може би най-популярното название е американското нова журналистика, в духа на поколението на Труман Капоти и Хънтър Томпсън. Във всеки случай – става дума за експеримент, за смесване на факти с фикция. Най-сполучливо за нас е определението за жанра на признатия в Полша за журналист на предходното столетие Ришард Капушчински – личен репортаж. Не само защото поначало предполага интерпретация, но и защото позволява тя да е прозрачна. Тъкмо в този план виждаме най-логичната реализация на списанието в ръцете Ви.

Пръв късата клечка да демонстрира на практика предимствата на формата изтегли Мартин Касабов. Започваме с тема, между чиито редове ще се разпознае всеки: какво става със сериозното четене днес? В разработката ѝ Мартин поема на литературно приключение из Пловдив, за да се изправи срещу своя „ужасяващ кошмар на самотна безпътица“. Богато илюстриран от Катрин Кочорапова, резултатът е повече от блестящ начин да отбележим новия етап в развитието на Нула32.

Навръх осмия ни рожден ден, се обръщаме към Вас и със следния апел. Ако работата ни през тези години Ви е развълнувала, ще сме благодарни да подкрепите издаването на следващите ни броеве, като се абонирате, пазарувате в електронния ни магазин или просто разкажете на близките си за Нула32. Всяко от тези действия допринася пряко за бъдещето на списанието, в което се срещаме.

Приятно четене и до следващия брой!

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
Защо… Пловдив (не) чете?
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!