Призрачните декори на пловдивската страст
юни 14, 2019
Божана Апостолова за „Post Scriptum“
октомври 8, 2019

Защо… „Post Scriptum“?

На Владимира, която ни гледа от небето

Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем.

В Post Scriptum отекват гласовете на хората, посветили се на разказа за миналото, които събират историята в едно. Пред Вас са усилията им и личните им съдби, защото ни се струва, че много често тъкмо пътищата на познанието остават в сянка, а и защото чувстваме, че им дължим страшно много. Четете новата ни книжка и като израз на признателност не само към работата на тук включените имена, но и към всички останали с принос по темата, които може би ще Ви се стори, че пропускаме. На фона на всичката литература, издадена за Пловдив, мисълта за степенуване или изчерпателност в случая звучи абсурдно. Само един живот не е достатъчен, само един брой – също.

Текстовете, които ще прочетете, всъщност нямат край. Събеседниците ни продължават да говорят помежду си, да се допълват взаимно, да мислят едни за други, да са благодарни за добрата компания и за споделеността в общото дело. Но не се лъжете – Пловдив тук е само повод за играта с времето. Думите им са избавление от всяка рамка, но не и от капаните на вечността, които дебнат наоколо. Да не попаднем в тях беше опасението на този брой… 

Между другото, неусетно се изтъркулиха вече четири години от живота на списание Нула32. Никога не сме си представяли подобно дълголетие в епохата на бързооборотното съдържание и еднодневния смисъл, но ето, че още съществуваме и се оглеждаме в една все по-широка публика, която търси и цени немимолетното. Благодарим Ви за подкрепата и желанието да ни четете! Празнуваме заедно със следващите интервюта.