На Владимира, която ни гледа от небето

Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем.

В Post Scriptum отекват гласовете на хората, посветили се на разказа за миналото, които събират историята в едно. Пред Вас са усилията им и личните им съдби, защото ни се струва, че много често тъкмо пътищата на познанието остават в сянка, а и защото чувстваме, че им дължим страшно много. Четете новата ни книжка и като израз на признателност не само към работата на тук включените имена, но и към всички останали с принос по темата, които може би ще Ви се стори, че пропускаме. На фона на всичката литература, издадена за Пловдив, мисълта за степенуване или изчерпателност в случая звучи абсурдно. Само един живот не е достатъчен, само един брой – също.

Текстовете, които ще прочетете, всъщност нямат край. Събеседниците ни продължават да говорят помежду си, да се допълват взаимно, да мислят едни за други, да са благодарни за добрата компания и за споделеността в общото дело. Но не се лъжете – Пловдив тук е само повод за играта с времето. Думите им са избавление от всяка рамка, но не и от капаните на вечността, които дебнат наоколо. Да не попаднем в тях беше опасението на този брой… 

Между другото, неусетно се изтъркулиха вече четири години от живота на списание Нула32. Никога не сме си представяли подобно дълголетие в епохата на бързооборотното съдържание и еднодневния смисъл, но ето, че още съществуваме и се оглеждаме в една все по-широка публика, която търси и цени немимолетното. Благодарим Ви за подкрепата и желанието да ни четете! Празнуваме заедно със следващите интервюта.