На Владимира, която ни гледа от небето

Имахме убийствен увод за този трети брой, ама ни го събориха.Часове преди да сложим последната точка с огорчение разбрахме за рушенето на сградата, изобразена на корицата му. Часове преди уж една случайна грешка да бъде поправена и бившият тютюнев склад на улица „Одрин“ да бъде обявен за паметник на културата. Часове преди да пуснем настоящия брой за печат си помислихме, че сме закъснели с него.

Бяхме там онази неделя. Видяхме летежа на красивите гипсови вази от фасадата и разбиването им в земята. Станахме свидетели на влизането с взлом на багера през прозорците на помещението, по чиито стени някога фино се е разхождала четката на Вълчан Петров. Наблюдавахме как нечии бизнес интереси извършваха посегателство върху историята на града ни. Възмутихме се, когато чухме случайни минувачи да искат още. Безмълвно дишахме белия прах на разрухата и всеобщата апатия. Стъпихме на руините, върху които за пореден път сме принудени да градим паметта си…

„С дъх на тютюн“ ще създава необходимото отношение. Ще напомня за някогашния нахален аромат, за архитектурата на мястото, за търговския нюх на най-успешните предприемачи в следосвобожденска България. Ще разказва за милион цигари на смяна и за кръвта на работническото недоволство с единствените му вечни трепети за равноправие и справедливост. Ще поглъща с атмосферата, вдъхновила Димов да напише шедьовъра си. Третият брой ще показва добрия пример и светлото желание за нов живот. И не на последно място - тайно ще се надява да не е закъснял.