Защо… София, вечна любовнице

На Владимира, която ни гледа от небето

Може би сте изпитали кратък шок, когато сте видели, че сме решили да посветим брой на София – най-антагонистичният на Пловдив град, както биха го определели някои. Но няма страшно, освен поредния номер, тук няма нищо фатално. Преместваме за кратко фокуса си на 120 км северозападно, не защото Главната ни е отесняла, а защото сме длъжни да признаем, че, харесва ли ни, или не, София си е тема за разговор на пловдивчани.

Изследваме историческото развитие на отношенията между двата града, търсим корените на противопоставянето, но и на привличането, впускаме се в столичните сюжети, измисляме се и ни измислят в тях.

В следващите страници обединяваме в едно две по начало различни идеи за град. Съзнателно сблъскваме високомерието с небрежното самочувствие, кариеризма с нищоправенето, властолюбието и успеха на всяка цена  – с густото за сметка на всичко останало. Парите – с времето. Скрихме се между редовете на тези истории. И въпреки че се опитахме да се издигнем над клишетата по темата, нещата тук все така продължават да се съмняват в истините си, несъгласни са едни с други, а често и със себе си. Търсят се и се преоткриват непрекъснато.

Не успяхме да вкараме София в рамка, по-скоро тя го направи с нас. В повечето от текстовете, които ще прочетете, емоцията побеждава аргумента. Думите са често необмислени, а по-късно виновни, но непоколебимо верни в момента на изричане. Това е ключалката, през която този брой наднича. Следва разказ за София в участта ѝ да бъде за всички и за изкушението, което изчезва само тогава, когато напълно му се отдадеш. Когато се превърнеш във всички.

Тази изневяра е тринайсетата ни тема. А това е нашата София.

Познавате ли я?

Фотография: Илко Ранджев