Nouvelle Vague и тайната на добрия кавър
юни 11, 2021
записките
Езикът на записките
юни 22, 2021

Защо… Все още млади?

все още млади

„Все още млади“ звучи леко тъжно, малко неизбежно, безсмислен протест към времето.

На Владимира, която ни гледа от небето

Заради ясното осъзнаване на това списание като следствие от младостта ни. И заради досещането, че и други хора правят нещо поради същата причина. Поради кратката наивност, че точно в теб е скрито всичко, необходимо за справяне с въпросите, които ни вълнуват в началото на всеки живот. И заради онзи момент, когато за пръв път изпиташ необяснимата нужда да създадеш нещо по-трайно от теб самия. Защото на младостта ни ѝ предстои все повече да се превръща в минало, а онова, което странно, незнайно защо, безсмислено, непрактично, безперспективно, сме сътворили през нея – в искрено основание, че сме били. 

Този брой не работи с поколенчески клишета от едни отминали времена, не претендира да картографира вълни и течения, да маркира по важност, да е каталог за качество, нито пък да актуализира вечните конфликти на „млади и стари“. Брой 24 е кратко вглеждане из улиците, сред които виждаме все по-малко познати лица. Те създават музика, кино, театър и литература. Рисуват, снимат или разказват по някакъв напълно различен начин. Вълнуват се от живота, който ги заобикаля, понякога не са съгласни с него, понякога му се смеят, друг път – той на тях. Общото между нашите герои в този брой е това, че са избрали да създадат нещо в свят, който изглежда си има всичко. А младостта е декор, сред който, както знаем, всичко е възможно.

Все още млади е брой за всички нас, които пораснахме в бързо променящия се свят.

За кратко време трябваше да разберем традицията, за още по-кратко – да я срутим. Да живеем с миналото, но и някак си да го бутаме напред. На кръстопътя на всичко сменяхме посоките, бъркахме, тръгвахме отначало. Нашето „все още“ звучи леко тъжно, малко неизбежно, безсмислен протест към времето. Но то е и едновременно заявка, че може би направихме някакви хубави работи, а и ще продължим, надяваме се. 

Това е брой, който трябваше да го има, най-малкото защото след време хората от тези страници ще отговарят на умните питания на идващите млади, ще им говорят мъдрости за живота и ще ги потупват ентусиазиращо по рамото. Просто няма кой друг.

Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!