„Все още млади“ звучи леко тъжно, малко неизбежно, безсмислен протест към времето.

На Владимира, която ни гледа от небето

Заради ясното осъзнаване на това списание като следствие от младостта ни. И заради досещането, че и други хора правят нещо поради същата причина. Поради кратката наивност, че точно в теб е скрито всичко, необходимо за справяне с въпросите, които ни вълнуват в началото на всеки живот. И заради онзи момент, когато за пръв път изпиташ необяснимата нужда да създадеш нещо по-трайно от теб самия. Защото на младостта ни ѝ предстои все повече да се превръща в минало, а онова, което странно, незнайно защо, безсмислено, непрактично, безперспективно, сме сътворили през нея – в искрено основание, че сме били. 

Този брой не работи с поколенчески клишета от едни отминали времена, не претендира да картографира вълни и течения, да маркира по важност, да е каталог за качество, нито пък да актуализира вечните конфликти на „млади и стари“. Брой 24 е кратко вглеждане из улиците, сред които виждаме все по-малко познати лица. Те създават музика, кино, театър и литература. Рисуват, снимат или разказват по някакъв напълно различен начин. Вълнуват се от живота, който ги заобикаля, понякога не са съгласни с него, понякога му се смеят, друг път – той на тях. Общото между нашите герои в този брой е това, че са избрали да създадат нещо в свят, който изглежда си има всичко. А младостта е декор, сред който, както знаем, всичко е възможно.

Все още млади е брой за всички нас, които пораснахме в бързо променящия се свят.

За кратко време трябваше да разберем традицията, за още по-кратко – да я срутим. Да живеем с миналото, но и някак си да го бутаме напред. На кръстопътя на всичко сменяхме посоките, бъркахме, тръгвахме отначало. Нашето „все още“ звучи леко тъжно, малко неизбежно, безсмислен протест към времето. Но то е и едновременно заявка, че може би направихме някакви хубави работи, а и ще продължим, надяваме се. 

Това е брой, който трябваше да го има, най-малкото защото след време хората от тези страници ще отговарят на умните питания на идващите млади, ще им говорят мъдрости за живота и ще ги потупват ентусиазиращо по рамото. Просто няма кой друг.