Формиране на меломани. С тази работа са се заели момчетата от аудио-визуалния колектив „Мелформатор“. Членовете му са Атанас Динчев (ATNS), Самуил Кехайов (Саюлке), Петко Танчев (Nemko-fi), Веселин Трачев (Waysie). Всичките от Пловдив и в средата на двайсетте. Уморени от скуката и разочаровани от развитието на родната клубна култура, пичовете решават да обединят усилия и да променят каквото не им харесва. Започват проекта си преди две години и половина. От тогава насам са организирали десетки събития под тепетата, а отскоро превземат и столицата.

Първоначално идеята им е да зародят усещане за музикална принадлежност у пловдивчани. Да създадат нова общност от хора с близки разбирания за красивото в мелодията. „Мелформатор“ като колектив от проактивни хора, които коментират, споделят и живеят с музиката. За които Тя е страст. „Мелформатор“ като диджеи и танцуващи в едно. И точно тук е моментът да споменем за каква музика става въпрос – за некомерсиалната такава, извън мейнстрийм културата в момента. Онази с алтернативното звучене, която, за съжаление, малко артисти могат да предоставят по географските ни ширини.

Грубо казано, момчетата пускат електронна музика. Всеки от тях има различен вкус и се старае да го демонстрира. Важното обаче е в края всичко да се пречупва през общата призма на естетическата издържаност. На естетиката, която колективът намира за добра. На общото им възприемане на красивото и възвишеното. И може би това, че си позволяват да пускат заедно е нещото, което ги прави уникални.

От изключително значение за тях е и къде се случват събитията им. Нестандартните локации определено ги привличат. Вече на няколко пъти са преобразявали Военния клуб и Държавната опера в Пловдив, полиграфията в София и няколко по-големи подлеза. За второ лято организират култовото си парти на къщата с басейна на края на града, което определено не е за пропускане в позадрямалия нощен Пловдив през горещините. Тази година изданието му беше по-специално, защото за пръв път всички членове на колектива бяха на линия, включително и новите попълнения - Mironov, Philip, Moralez, Samakitka.

Като повечето творци у нас и тези изпреварват времето си. Не им трябва много, за да разберат, че на този етап това създаването на такава общност все още е невъзможно. Социалната инерция, която са очаквали да ги задвижи в началото, не е в желаните размери. Няма го нужното клубно възпитание. Няма я и нишата, която да запълнят. За това се борят и сами си я създадат. Правят го по най-адекватния и леснодостъпен начин - чрез страхотни партита с, както те споделят, визуална идентичност и експериментално звучене.

Миналата година участват в конкурса на фондация „Пловдив 2019“ за устойчиво ползване на обекти за творчески цели в Капана и така се сдобиват със своето пространство в квартала – „Мелформатор лаб“. Днес концепцията им е леко променена от тази на старта и се определят като дигитално –креативно студио в пълния смисъл на думата. Занимават се с всичко от мениджмънта, през дизайна, до интерактивността. В момента продуцират и свои парчета. Работят по множество проекти, като отскоро започнаха и чисто образователна дейност. Организираха серия от лекции и уъркшопи за музика в Саундтрап, Капана.

И за финал, може би някои от вас вече са си задали въпроса какво правят тези хора в България? Защо като всичко друго младо, качествено и идейно и те не са излетели? Защо са избрали да останат? Отговорът им бе простичък и може да послужи като урок на много отчаяни и невиждащи смисъла кандидат-емигранти:

„Защото тука има най-много място. Най-много място, за да направиш нещо. Каквото и да е. Много по-лесно можеш да изпъкнеш тук с мислената си дейност, отколкото в чужбина. У нас има недостиг на доста работи. Навън има култура, традиция за тези неща. Всичко е развито и вече канализирано. България в това отношение е Дивия запад. Има неща, които все още никой не е открил, с които никой не се е занимавал.“

И това е причина и мотивация.

снимки: Теодор Стоянов; Plovediv