Що за тема, нали?! Да приемем за миг, че се намираме в далечното бъдеще на 2073 г. Пловдив след 50 години – какво е първото нещо, което ви идва наум? Рисува ли футуристични картини въображението ви, или по-скоро постапокалиптични? В Нула32 се фокусираме върху няколко горещи теми, всяка от които развиваме в утопичен и дистопичен сценарий.

От Антония Александрова и Панайот Стефанов

---

ОПТИМИСТИЧЕН СЦЕНАРИИ

Транспорт

За никого не е тайна, че придвижването в любимия ни вечен град е мъчно изпитание. По три автомобила на домакинство, константни ремонти на главни пътни артерии, нередовни автобуси, светофари с продължителността на рекламен блок в праймтайма, липса на паркоместа, велосипедисти и тротинетки. Дори и в многомилионен град като Истанбул обстановката на пътя е сякаш по-подредена.

В Пловдив от бъдещето, който най-накрая се е обединил със съседните две общини, антигравитационната технология вече е достъпна – разполагаме с последно поколение електрически градски транспорт по земя и въздух. Трафикът е избутан далеч извън центъра и сме забравили за задръстванията по бул. „Васил Априлов“ и Сточна гара, заради които до 2038 г. човек трябваше да си пусне отпуска, преди да потегли. Велоалеите са адекватно свързани и устояват на „суровите“ климатични условия за повече от година. Тротинетките не намират злата си участ на дъното на Марица или безславно обезобразени и „паркирани“ в храсти и разкопки. Шофьорите използват мигачи и спират на пешеходни пътеки (пресичащите не подтичват). Фитилът на търпението у водачите е по-дълъг благодарение на новите мащаби на града, осигурили достатъчно време за екзистенциален размисъл по пътя. О, и немците са съградили лифта между тепетата.

Градска среда

По отношение на качеството на въздуха също сме по-добре. Печките с твърдо гориво отдавна са в историята. Зоната между булевардите „Руски“ – „Христо Ботев“ – „Източен“ – „Марица-Юг“ е изцяло пешеходна. Трафик няма. Проблемът е решен с помощта на иновативен зелен план, изготвен навремето от специалисти, успели да убедят обществото колко важен всъщност е той. Идеята, че не всичко е на всяка цена, е осенила местната власт и инвеститорите.

През 2073 г., предвид ограничените строителните дейности, общината е насочила усилията си към изграждането на нова паркова среда и детски площадки. Вместо добре познатите ни разбити бетонни пространства в кварталите, в Пловдив вече има все повече въжени паркове, катерушки, пясъчници, скейт рампи и зони за отдих. Пикникът в Цар-Симеоновата градина е позволен, пеещите фонтани отново работят, а хората имат ново разбиране за лична отговорност към околната среда и любовта към нея. В Тракия на мода са вертикалното озеленяване и слънчевите панели.

Предпочелите живота в новите предградия на Пловдив са развили умения по устойчиво земеделие и се радват на плодовете на труда си. През 2044 г. именно там книгата за рекорди на „Гинес“ регистрира най-големия розов домат от сорта „Биволско сърце“. Милениалите, вече отдавна пенсионери в Родопската яка, с меланхолична усмивка си спомнят детството и с носталгия продължават да говорят за Капана преди 2019 г.

Културa

54 години след обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата, местните институции и активното гражданско общество успешно съхраняват и популяризират богатото културно наследство на хилядолетния град. През 2073 г. музеите са органична част от социалния живот. Сградите им са реновирани, служителите – поощрени и вдъхновени, а експозициите им са част от учебния план в гимназиите. Калдъръмените улици на Стария град блестят, забравили какво означава „автомобил“.

Всяка вечер внушителни холограми озаряват нощното небе и пресъздават крепостните стени на Небет тепе. Същата технология се използва и в Зоологическата градина на Гребната база.
Най-после проектът за остъкляване пода на Главната улица и разкриване на разкопките от древния Филипопол е осъществен. Минаването по ул.„Княз Александър I“ се усеща като разходка на снимачната площадка на Индиана Джоунс. Държавна опера – Пловдив отдавна вече има своя достолепна сграда на мястото на бившия Партиен дом. Найлона е официално обявен за паметник на културата. Градът е културен център на европейско ниво и ежегодно събира стълпотворение от художници, музиканти и артисти от всички краища на света.

Хората

В края на 2030-те човечеството все пак прецени да ограничи потенциала на изкуствения интелект в разумни граници, благодарение на което хората на критични позиции не бяха заместени от роботи. Жителите на Пловдив устояха на ветровете и съхраниха идентичността си – и до днес продължават да бъдат неповторима южняшка смесица от приветливи и приятно разсеяни хора, които друга част от света определя като превзети еснафи, но истината е някъде там.

Преди всичко столицата на културата се слави с приемствеността и толерантността си, за което говори и демографското разнообразие. През текущата 2073 г. настроението не е по-различно. Голяма част от чуждестранните студенти по медицина и стоматология, както и експатите, предпочели очарованието и спокойствието на вечния град, са решили да останат негови постоянни обитатели. Не само това, но и преди две години кметът на Пловдив е посрещнал и делегация от звездната система Плеядите, за да обсъдят възможността за междузвезден обмен и побратимяване. В знак на приятелство и добра воля, в Космоса отлетя и вече звучи юбилейният 50-и албум на Керана и космонавтите.

ПЕСИМИСТИЧЕН СЦЕНАРИЙ

Транспорт

Малките общини продължават да задушават голямата. Проектът за градска железница беше загубен в деловодството на общината, което остави автомобилите безалтернативни. Умните светофари така и не поумняха, а функциите им през 2073 г. се изпълняват от малко по-умни хора. Градът функционира в условията на постоянно задръстване – най-сетне е сбъднал мечтата си и се е превърнал в американско предградие от 1960-те.

Макар и безпилотни, в автобусите от обществения транспорт все още има кондуктори. Последните вече приемат плащания с карта (денонощните магазини продължават да искат оборот от минимум две кутии цигари). Постижение е извоюването на няколко нощни линии между големите чалготеки. Тайните вече имат филиал във всеки квартал. Ремонтът на „Даме Груев“ е приключил през 2051 г., но хората са забравили за улицата и по навик все още използват отходни маршрути.

Междувременно, в миг на невнимание от страна на гражданското общество, заето да се се бори срещу анексирането на Стария град от Руската федерация, е реализиран и пробивът под Водната палата. Археолозите откриха останки от кораби, но за това по-късно.

Градска среда

По традиция общите устройствени планове на Пловдив през 21. век се оказват пълно фиаско. Строи се на поразия без регулация. 70% от близо милионното населението на града живее в район „Централен“, който вече прилича на гето с жилищни сгради небостъргачи. От историческия му вид са останали само Главната, Капана и Стария град, които са защитени от ЮНЕСКО и са покрити под стъклен похлупак. Идеята е да напомнят на следващите поколения как са живели хората от миналото в къщи с дворове, които отдавна се оценени като непрактични, защото изискват много грижи. Никой не помни Панаира, на мястото му се простира най-големият паркинг на Балканите.

По отношение на екологията, в останалите квартали все още се подменят стари печки с климатици в домакинства, одобрени за помощта през 2022 г.

Най-сетне са започнали и действия по приобщаване на Марица в социалния живот на града. Температурите през лятото достигат 60 градуса, но пловдивчани са се приспособили и не се потят. Сянка и прохлада за гостите на града идва само от пет тепета, след като на местен референдум през 2041 г. граждани решиха, че и от Младежкия хълм няма смисъл, понеже може да се продаде по-скъпо на павета в Германия, отколкото просто да стои между Кючука и Смирненски. „Все някога за нещо ще потрябва“, казваха критиците на предложението, но никой не ги послуша, защото били завършили на Запад. През 2073 г. последните няколкостотин павета в Капана са туристическа атракция и само ненужно вдигат цените. Малката бира вече е 150 мл. и струва 30 евро. Сервират я с повече чипс.

Култура

До 2073 г. България вече е записала още три европейски столици на културата в актива си, което неколкократно изправи Пловдив пред криза на идентичността. Това обаче не пречи на малкото останали твърди глави тук все още да гледат отвисоко над останалата част от страната като повтарят заучени фрази за прочутата пловдивска бохема от едно време. Фондация „Пловдив 2019“ окончателно е преустановила дейност през 2052 г. Трупаният с десетилетия ноу-хау в културния мениджмънт най-сетне е довел до успешен завършек проекта за спасеното някога кино „Космос“. В голямата зала на повторение вървят стари концерти на братя Аргирови, въпреки че почетните граждани все още са абонирани за национален ефир три пъти в седмицата.

Стъкленият под на Главната е накапан с картофи и сос от дюнери и нищо кой знае колко интересно не се вижда отдолу. Археолозите разкриват нови и нови артефакти, но вече нямат място за съхранение и експониране, затова продават всичко на черно на колекционери в Дубай. В другите музеи продължава основно да се бърше прах. Начело на Градската художествена галерия все още е г-н Линков.

Альоша продължава да е най-високият паметник в града, но има и няколко нови монумента – още приживе Стефчо Автографа е увековечен до Мильо, подобно корицата на втория брой на Нула32. Списанието все още излиза, с мото „Тук сме от времето на хартията“, но отдавна никой не може да се концентрира за по-дълго от минута. Четат се само чатове.

Хората

След нови 25 години без редовно правителство в края на 2060-те се появи източнорумелийско сепаратистко движение, което поиска от София репарации за Съединението и започна кампания за отцепването на областта от страната. Каузата им „Ренесанс за Пловдив“ обаче беше осуетена, тъй като всички по-интелигентни пловдивчани вече отдавна не живееха в родния си град и нямаше кой да измисли цялата работа. Всъщност те не подкрепяха идеята, но всичко, което можеха да направят, се изчерпваше с писане на коментари в социалните мрежи.

Изтичането на мозъци наложи интегрирането на изкуствен интелект във всички по-важни звена в общинската администрация, която все още е най-големият работодател в града, след като и софтуерните компании се изнесоха в община Марица, за да плащат по-малко данъци. Въпреки напредъка с електронизирането и автоматизирането на множество услуги, хората все още не вярват на технологиите и предпочитат да се редят на опашки по старомодния начин.

В резултат на всичко, случило се през 21. век, последните хора, които четяха книги, отдавна напуснаха града и основаха малки пловдивски колонии първоначално в Лисабон, а по-късно и в други градове по света, които все още пазеха седемте си хълма и разбираха реката си.

---

Фотографии: Lyon Visuals